Ето я и класацията
Понякога най-големите открития не се раждат от дългогодишни планове, а от чиста случайност. Грешка в лабораторията, неочакван експеримент или просто късмет — така се появяват изобретения, които не само улесняват ежедневието ни, но и променят хода на историята. Вижте 10 случайни изобретения, които завинаги пренаредиха света такъв, какъвто го познаваме:
Корнфлейкс
Днешната основна храна за закуска е изобретена случайно един следобед през 1894 г. Директорът на санаториума в Мичиган д-р Джон Харви Келог и брат му Уил Кийт Келог се опитвали да направят мюсли, когато без да искат оставили пшеницата да изсъхне. Въпреки това, те пресовали зърната и произвели първата партида хрупкави зърнени люспи, пише dir.bg
Келогс са религиозно семейство и са убедени, че вегетарианската диета на базата на зърнени храни ще потисне плътските страсти и нездравословните навици. След като получава патент, Уил Кийт Келог решава да пусне изобретението си на пазара през 1906 г.
Той заменя пшеницата с царевица и добавя малцова захар, за да направи люспите по-вкусни, което води до разрив в отношенията му с брат му, който е противник на захарта. Продаван като здравословна зърнена закуска, корнфлейксът се радва на голям успех сред американците от самото начало.
Супер лепило
През 1942 г. учен от Eastman Kodak Хари Кувър-младши търси подходящ материал за създаване на прозрачни пластмасови мерници за военни нужди и се натъква на цианоакрилат. Кувър е безкрайно разочарован, тъй като веществото е много лепкаво и се залепва за почти всичко. Разбира се, то е отхвърлено като неподходящо за проекта. Няколко години по-късно Кувър работи с колегата си от Eastman Kodak Фред Джойнер върху топлоустойчиви сенници за реактивни самолети.
Джойнер открива работата на Кувър върху цианоакрилата и двамата повторно тестват свойствата му, като най-накрая осъзнават невероятния търговски потенциал на веществото като ултрасилно и бързодействащо лепило. Лепилото е пуснато на пазара през 1958 г., а през 70-те години получава прозвището Super Glue и се превръща в истински любимец на много хора. Към края на 80-те години продажбите на ултрасилни лепила достига 100 милиона долара годишно.
Лепящи листчета
За разлика от Хари Кувър-младши, през 1968 г. ученият д-р Спенсър Силвър се опитва да разработи ултрасилно лепило.
Но химикът в крайна сметка изобретява лепило с ниска лепкавост, което може да се използва многократно и е чувствително към натиск. Силвър се бори да популяризира лепилото и да намери подходящо приложение за него до 1974 г., когато неговият колега от „3M“ Арт Фрай предлага да се използва за създаване на залепващи се отметки за многократна употреба.
Продуктът е пуснат на пазара от фирмата „3M“ през 1977 г. Преиздадени като самозалепващите се листчета през 1979 г., те постигат незабавен успех в САЩ. Всяка година „3M“, която държи правата, продава 50 милиарда броя от тях.
Нутела
През 1946 г. Пиетро Фереро, сладкар от Алба в Пиемонт, Италия, иска да създаде достъпни шоколадови бонбони. Проблемът? Какаовите зърна са изключително скъпи и са в сериозен недостиг в следвоенна Италия. За да реши този проблем, Фереро допълва сладкото лакомство с лешници, които са евтини и в изобилие.
Същата година Пиетро Фереро пуска на пазара „Джанджот“. Достъпните бонбони се продават добре, но едва през горещото лято на 1949 г. бизнесът на семейство Фереро започва да процъфтява. В един особено горещ следобед една партида „Джанджот“ се разтапя напълно, което го прави по-кремообразен и по-вкусен.
Синът на Пиетро, Микеле Фереро, добавя растително масло и бутилира сместа, наричайки я Supercrema. През 1964 г. той променя формулата, преименува я на „Нутела“ и започва да я продава в цяла Европа. Продажбите експлодират и „Нутела“ се превръща в световен феномен, носещ милиарди на семейство Фереро. Днес на всеки 2,5 секунди се продава по един буркан от сладкия крем.
Ботокс
Ботулиновият токсин, или ботокс, както е по-известен, е използван за първи път за лечение на нарушения на очните мускули през 1977 г. Офталмологът д-р Жан Карътърс от Ванкувър започва да лекува пациентите си с токсина в средата на 80-те години и забелязва един много любопитен страничен ефект. Когато се инжектира в областта на челото и очите, токсинът изглажда фините линии и изравнява по-дълбоките бръчки.
Рецепционистката Кати Суон се предложила доброволно да бъде опитно зайче и била възхитена от резултатите. Карътърс публикува научна статия през 1991 г., която печели доверието на колегите им, загрижени за безопасността на токсина, и ботоксът най-накрая получава одобрение от FDA за козметична употреба през 2002 г.
Оттогава милиони хора по целия свят са се подложили на тази процедура, а прогнозите за индустрията са, че до 2035 г. тя ще достигне стойност от 13,5 милиарда долара.
Снимка: iStock by Getty Images
Играчка пружина
През 1943 г. корабостроителният инженер Ричард Джеймс от Филаделфия работи върху система пружини, които да стабилизират предмети на корабите по време на бурно време.
Един ден той неволно изпуска пружина и с изумление наблюдава как тя се движи по бюрото и пада на пода. Убеден, че това би било забавна детска играчка, Джеймс прекарва една година в усъвършенстването му, като се спира на дизайн, изработен от 98 спирали от висококачествена стомана.
Убеждаването на търговците да предлагат тази невзрачна играчка е предизвикателство, но през 1945 г. той най-накрая получава шанс да промотира играчката наречена „плъзгач“ в универсалния магазин Gimbals във Филаделфия. Всички 400 бройки са продадени за 90 минути. Към днешна дата по целия свят са продадени над 350 милиона броя от играчката.
„Скочгард“
Друго случайно откритие на учен от „3M“, е „Скочгард“ – средство за отстраняване на петна. То е изработено по грешка от химика Паци Шърман през 1952 г. в лабораторията на компанията в Минесота.
Шърман се опитвал да разработи вид флуорохимичен каучук, който няма да се влоши при излагането му на реактивно гориво.
По време на един от експериментите си химикът разлива част от течния каучук върху обувката на асистента си. Въпреки всичките си усилия, никой в лабораторията не успява да почисти разлятото, тъй като то изглежда, че отблъсква всичко, с което влиза в контакт. Това кара Шърман да повярва, че течността може да бъде ефективно средство против петна. Заедно с колегата си Самуел Смит Шърман усъвършенствал това средство за почистване, което „3M“ пуснало на пазара под името „Скочгард“ през 1956 г.
Продуктът се продавал като топъл хляб и все още се продава, въпреки че формулата му била променена през 2000 г. поради опасения относно токсичността на основната му съставка.
Тефлон
През 1938 г. Рой Дж. Планкет, химик в DuPont в Ню Джърси, се опитва да създаде нов хладилен агент, използвайки тетрафлуоретиленов газ, когато забелязва нещо странно. След като хлорира газа в цилиндър със сух лед, Планкет отваря клапата, за да изпусне газа. Нищо не излиза, но теглото на цилиндъра остава същото.
Силно озадачен, Планкет разрязва цилиндъра и открива забележително хлъзгав бял прах. Газът се е втвърдил в полимер, наречен политетрафлуороетилен (PTFE), който има невероятни антифрикционни, топлоустойчиви и антикорозионни свойства.
DuPont патентова полимера през 1941 г. и регистрира търговската марка Teflon през 1945 г. Оттогава насам многофункционалният Teflon се използва във всичко – от съдове за готвене с незалепващо покритие и лак за нокти до чистачки за предното стъкло и кабели за компютри.
Снимка: iStock by Getty Images
„Спленда“
През 1975 г. Шашикант Фаднис, индийски студент в Queen Elizabeth College, изследва съединения, които могат да се използват като инсектициди. Фаднис и неговият учител Лесли Хоу се интересуват особено от съединение, което синтезират чрез добавяне на токсичен сулфурилхлорид към захарта.
Хоу моли Фаднис да тества изобретението им, установявайки, че е сладко и безопасно за консумация. Хоу и Фаднис се обединяват с британската захарна компания Tate & Lyle, за да разработят заместител на захарта. Веществото е пуснато на пазара под името „Спленда“ след одобрение от FDA през 1998 г. До 2006 г. то се превръща в най-популярния изкуствен подсладител в САЩ с 62% пазарен дял и годишни продажби от 212 милиона долара.
Захарин
Почти век преди Фаднис да направи своето случайно откритие, химикът Константин Фахълберг открива подсладителя захарин чисто случайно.
През 1879 г. Фахълберг експериментира с различни производни на въглищен катран в Университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Не особено привърженик на хигиената, небрежният учен забравил да си измие ръцете една вечер след дълъг ден в лабораторията. По-късно същата вечер у дома той ял филия хляб и забелязал, че има много сладък вкус. Фахълберг събрал две и две и стигнал до заключението, че сладкият вкус идва от съединението бензоен сулфимид, върху което работел.
Химикът публикува откритието си и получава патент за него, което нарича захарин. Фахълберг започва производството на новия заместител на захарта в Германия през 1886 г. и прави състояние от него, превръщайки се в един от най-богатите хора на своето време. Захаринът в крайна сметка постига световна популярност през 60-те и 70-те години на миналия век, когато се превръща в предпочитания подсладител за хората на диета по целия свят.
