Звезда на 4 лапи направи дебют в хорър филм

Посред нощ в отдалечена селска къща, мистериозна тъмна фигура прелита през хола. Главният герой поглежда нагоре и в очите му проблясва страх, докато предпазливо прекосява стаята, за да проучи какво се случва. Но тогава свистящ шум го спира на място.

Тази сцена, наред с други в новия филм на ужасите „Добро момче“, спечели огромни аплодисменти за главния актьор Инди, по време на премиерата на филма на фестивала South By South West през март. Критик от IndieWire определи звездата с едноименно име „един от най-емоционалните актьори на своето поколение… независимо от вида му“, докато The Hollywood Reporter коментира неговата „емоционална сила…“.

Ако все още не сте се досетили, Инди е куче от породата Новошотландски ретривър, чието сериозно екранно присъствие тласка нискобюджетния независим филм директно в културния небосклон, превърщайки го в заглавие, за което милиони вече говорят. „Добро момче“, чийто сценарий е написан в съавторство от Бен Леонберг и Алекс Кенън, и режисиран от Леонберг, обръща старомодния жанр на обитаваните от духове къщи с гениален обрат: историята е разказана от гледна точка на куче, което във филма също се казва Инди.

Публиката проследява история, в която собственикът на Инди, Тод (в ролята Шейн Дженсън) – страдащ от неуточнено сериозно заболяване – премества двама им в зловещата къща на покойния си дядо в провинцията. Инди обаче бързо надушва тъмните сили, които заплашват неговото и на Тод съществуване, като зрителите проследяват изключително добре изобразените страхове на кучето, докато то разследва зловещата ситуация.

„Идеята започна като концепция, след като гледах „Полтъргайст“ вероятно за стотен път“, казва Леонберг пред BBC Culture. „В началото на филма кучето на семейството ясно усеща присъствието на призрака преди всички останали. Това схващане за „кучето, което знае по-добре“ се появява в толкова много филми на ужасите, че си помислих: „Някой наистина трябва да разкаже тази история от гледна точка на кучето.“

На Леонберг не му се налага да търси дълго, за да избере „актьор“ за главната роля, тъй като Инди е негово собствено куче, което той смята за перфектно заради „напрегнатия си, немигащ поглед“. Чрез изразителни накланяния на глава, скимтене и любопитни погледи, Инди със сигурност повлича публиката със себе си в ужасяващото преживяване при сблъсъка му с някаква свръхестествена сила. И тъй като човешките лица във филма са предимно скрити, зрителят изпитва и чувството на фрустрация на лоялно животно, което се опитва да предупреди стопанина си за беда, само за да бъде – понякога жестоко – отхвърлено. Тази необичайна перспектива прави филма изненадващо въздействащ.

В продължение на три години Леонберг и съпругата му Кари Фишер – също продуцент на филма – заснемат Инди в огромно разнообразие от ситуации и сценарии. „Всичко се свеждаше до това камерата да е готова в точното време на точното място“, обяснява той, „след което да го насочваме с прости знаци, звуци, жестове и храна в тези обстоятелства и да сме готови да уловим инстинктите му, вместо да му налагаме очакванията си.“

„Тези моменти биха могли да бъдат монтирани заедно, за да се създаде илюзия за представление“, казва той. „Пред камерата, ако превключите от погледа му към това, което гледа, публиката инстинктивно създава смисъла. Често свързваме точките, когато гледаме филми на ужасите, и Инди беше подходящ да помогне на публиката да направи това.“

Инди не е единственото домашно животно, което в момента печели похвали за участието си във филм. В Caught Stealing на Дарън Аронофски участва котаракът Тоник, който играе ролята на котарака Бъд. Колегата му Остин Бътлър казва пред NPR: „Той имаше този много първичен огън в очите си… На всичкото отгоре можеше да се задържи на едно място час и половина, толкова е фокусиран“.

Междувременно, френският носител на „Оскар“ от 2023 г., „Анатомия на едно падане“, направи звезда синеокото Бордър коли Меси, благодарение на виртуозното му изпълнение като кучето Снуп. Той получи толкова много признание – по-специално за кулминационната сцена, в която трябваше да се преструва на мъртъв, за да имитира, че е отровен – че дори имаше призиви да бъде удостоен с „Оскар“.

Предстоящият претендент за „Оскар“ от Испания, апокалиптична драма за пътешествия „Сират“, също има главна роля за куче: Джак Ръсел териер на име Пипа. Въпреки че за съжаление е починала, тя беше отличена посмъртно с наградата на журито на тазгодишните награди „Палм Куче“ в Кан. Странна версия на основните награди на фестивала, основани през 2001 г. от филмовия критик и любител на кучета Тоби Роуз, тя дава отличия за най-добро кучешко изпълнение за някой от четириногите актьори, участвали във филми за съответната година. Победителят през 2014 г. беше целият кучешки актьорски състав, избран от приюти за животни, на „Белият Бог“, унгарска продукция, в която кучетата въстават срещу хората, които са се отнесли жестоко с тях. Този филм все още се откроява като един от най-амбициозните примери за това какво може да се постигне с кучета на екрана.

„Възраждане“ на кучетата на екрана

От появата на киното, най-добрият приятел на човека е сериозно присъствие сред главните актьори на екрана. От известната немска овчарка Рин Тин Тин през 20-те години на миналия век – която е участвала в 23 филма – до кучетата от породата Коли, които са играли ролята на Ласи във филми и телевизионни предавания от 1943 г. насам, чак до покойния Уги, друг Джак Ръсел териер, който спечели наградата „Палм Куче“ през 2011 г. за ролята си в носителя на „Оскар“ филм „Артистът“.

Дали виждаме повече кучета – или животни като цяло – във филмите е спорно, но филмовият критик Питър Брадшоу, който е и в журито на наградите „Палм Куче“, отбеляза, че тази година в Кан е имало забележителните 25 филма със значими роли на кучета, които са били номинирани за разглеждане. Уенди Мичъл, автор на Citizen Canine: Dogs in the Movies и също член на журито за наградите „Палм Куче“, смята, че „напоследък има истинско възраждане на кучетата във филмите“.

„Анатомия на едно падане“, направи звезда синеокото Бордър коли Меси. Тя дори присъства на наградите „Оскар“Снимка: АР/БТА

„Мисля, че все повече хора осъзнават как могат да използват животни, особено кучета, с голям ефект в киното, и че това не е просто сладко малко кученце в ъгъла, свито в нечии крака“, обяснява тя. „Те могат да заместят човешките емоции по начин, който понякога не виждаме при хората. Мисля, че тази тенденция вероятно наистина започна отново с Уги в „Артистът“ – фантастично изпълнение, напълно откраднало сцените. Свалям шапка на някои от тези дресьори на кучета и на режисьорите.“

„Мисля, че „Добро момче“ е абсолютно зашеметяващо произведение, а Инди е суперзвезда“, добавя тя. „Това куче излъчва толкова много емоция и мисля, че това е триумф.“

Според дългогодишния холивудски и бродуейски треньор на животни Бил Берлони, осъзнаването, че животните трябва да бъдат правилно включени в сюжета и не трябва да бъдат третирани „като реквизит“, от своя страна води до по-добри изпълнения на кучетата на екрана.

Берлони – който наскоро е работил по сериала на HBO „Просто ей така…“, където обучава животните, играещи котката на Кари – Шу, и булдога Ричард Бъртън на Шарлот – казва, че е помогнал за пионерското „обучение с позитивно подсилване“ за актьори-кучета, включващо награждаването им с лакомства за изпълнение на команди, за разлика от старомодното дисциплинарно обучение, основано на наказание за неподчинение, което е било вредно за тях, тъй като им е причинявало стрес. Той си създава име като дресьор само на 20 години, когато кучето му от приюта Санди участва в оригиналната бродуейска продукция на мюзикъла „Ани“ от 1976 г.

„Осъзнах, че трябва да играя техните игри“, казва той, „и ако нараня чувствата им, те няма да играят с мен. Така че идеята е да общувам с животното, за да разбера какво му харесва и му е забавно. Ключът към доброто представяне е свързан с природата, възпитанието, личността и миналия опит. Всички тези неща влияят на това кои са те всъщност, когато започнете да ги дресирате. Нуждаете се от куче, което е социално, мотивирано – така че да има за какво да работи – и не е твърде срамежливо. Това е лесно да се намери при Голдън Ретривър, но при Чихуахуа например е по-трудно. Но ги има.“

Тайната на страхотната кучешка „актьорска игра“

Берлони има много специфичен начин на работа по филмови и телевизионни снимачни площадки с животни и моли да бъде включен в началото на продукцията. Ако на животните не се даде време за репетиции или време да се сближат с колегите си, които също трябва да станат техни треньори, тогава той отказва работата.

„На хората с когнитивни мисловни процеси се дава толкова време, колкото им е необходимо, за да се подготвят за представление“, казва той, „докато се очаква животното да бъде пуснато на снимачната площадка и да бъде като робот.“ Той цитира филма от 2024 г. „Приятелят“ – в който Уолтър (Бил Мъри) оставя немски дог, Аполо, на приятелката си Айрис (Наоми Уотс) след смъртта му – като едно от най-добрите си преживявания.

От самото начало на „Приятелят“ – чието създаване продължава шест години – Берлони е на борда, консултирайки се за начини за включване на аспекти от личността на кучето-актьор Бинг в сценария. „Попитах Наоми Уотс дали би желала да репетира с кучето“, добавя той, „и тя каза: „Да, елате в дома ми и работете с мен там, ще се радвам да го направя.“ Така че в продължение на един месец я превърнахме в треньор, така че от първия ден на снимачната площадка тя изгради връзка с кучето и това помогна на кучето да бъде мотивирано да прави сцените и да показва емоциите, от които се нуждаеше за филма.“

„Всичко е игра“, казва той. „Както казвам на режисьорите, кучетата не влизат в роля. Ядосвам се, когато критиците говорят за актьорските способности на кучето, те нямат никакви – дресьорите са направили всичко това възможно.“

Преди време, а и след изявата на Инди в „Добро момче“, има призиви животните да получат собствена категория за „Оскар“, но тъй като кастинг агентите едва през 2026 г. ще бъдат признати, това изглежда малко вероятно. „Не мисля, че животните трябва да получават Оскари“, казва Берлони, но вярва, че „дресьорите на животни трябва. „Помислете за Оскарите, които отиват при хора, които не са пред камерата. Те са признати за работата, която вършат, за да създадат екранните образи. Обичам животните, но да им се дават актьорски награди е да ги антропоморфизирам, а това е неуместно.“