Легендата на поп и джаз пеенето. Историята на певицата Мими Николова

За многобройните стилове музика, които пее, от спечелването на първа награда на първия  „Златния орфей“ до срещата си с Фидел Кастро и изкуство за предаване на чувства и настроения чрез музика преди и сега ще си говорим със символа на поп и джаз пеенето- Мими Николова

Първата награда на “Златния Орфей”- Калиакра през 1965 бива присъдена именно на Вас. Какво си спомняте от тази паметна вечер? 

Да, 1965 година! „Златният Орфей“, който се провеждаше във вариететния Слънчев бряг и беше известен като „Песни за българското черноморие“. Създаде го Генко Генов, който искаше да популяризира българските курорти. Песента имаше много дълъг текст с две поетеси- Слава Семирова и Емилия Захариева. Аз я научих, а  на самият фестивал я изпях.  Тогава си казах, че повече няма да се налага да излзяза пак тази вечер обаче в 1 часа съобщиха, че песента взима първа награда за най-добро изпълнение трябваше да я повторя. Преживях истински ужас, защото, когато излязох на сцената ( имаше едни интродукции едни вокали) и аз забравих текста и песента, обаче Господ ми помогна и аз я изпях.

Горе долу колко дълга  беше самата песен?

Ами три минути и малко, толкова трае една песен.

Пеели сте дори пред Фидел Кастро. Имахте ли време да си поговорите и ако да спомняте ли си какво точно си казахте? 

Аз работех в Златни пясъци- бар „Кукери“, когато Тодор Живков доведе Фидел Кастро в България, понеже този курорт се смяташе за най-престижен и всички делегации ги водеха там. Шефовете в дирекцията знаеха, че съм се върнала от Куба същата година и  ме поканиха да пея с нашия оркестър на братя Калучеви. Събитието се състоя в едно ново заведение- коктейл бар „Каней“ от 18:00 часа. Аз излязох на сцената като имах желание да получа един автограф от Кастро върху едно кубинско песо, но за съжаление трябваше да седим само по очертанията на сцената. Такива бяха мерките за сигурност. Цялото заведение беше в кубински стил, долу имаше дансинг, а горе на пет нива амфитеатрално разположени имаше кръгли  масички с лампи и той беше на най-високото ниво заедно  с Тодор Живков.

Само Вие ли пяхте или имаше и други изпълнители?

Имаше още една певица, но не беше много известна. Аз пях песента „Куба килиде ес куба“ (Колкото по-далече си толкова повече те обичам) и там се пее за Фидел, който слиза от планината и т.н.

Той очарова ли се от песента?

Той много се е трогнал, защото идва за първи път в такава далечна страна., нищо не знае за нея и изведнъж аз пея на испански за него. След това си казах няма да взимам автограф, то се е видяло и като свърши песента имаше делегация от 100 души- кубински журналисти и други. Изведнъж всички прожектори се насочиха към мен и той слезе и се насочи към мен. Тогава видях сълзи в очите му. Фидел Кастро е бил много развълнуван и трогнат, че аз пея песен за него Казах, че много се радвам, че пея за него, той блаходари. После те бяха толкова доволни, че ни поканиха в „Кошарите“ на вечеря. Там имаше друга програма с Емил Димитров, Богдана Карадочева и други певци. По едно време чух Тодор Живков да ме пита „Къде сте се научили да пеете толкова добре кубински? Навярно сте били в Куба.“ и ме поздрави. 

Музикалният бизнес в България доста се е промени с годините. Какво е Вашето мнение за новите и старите изпълнители и намирате ли разлика между тях? 

Музиката много се промени, особено след 1989 година. Чалгата навлезе. Там се вливат много пари. Всъщност чалга винаги е имало, но тя беше по заведения и ресторанти, a тогава отиде на големите сцени. Като цяло от всички песни, които излизат сега са измислени, няма никаква мелодия. Скоро бях на един поп-рок фестивал в Зала 1. Една песен не ми направи впечатление, звукът беше много силен и просто оглушахме.

Всички знаем, че пеете предимно поп и джаз. Склонна ли сте да експериментирате и в други стилове?

Аз съм пяла всякакъв вид стилове, защото от малка бях  по различни хорове, след това класика, църковни песнопения. Също съм изпълнявалаи народни песни, защото Хачо Бояджиев, бог да го прости, направи една програма за чужденци, когато я откриваха аз трябваше да изпея две народни песни. Едната беше „Гена ми пойда на чешма“, а другата „Илино моме“ като ги направихме в стил диксиленд. Това е ритмична музика с тромпет и саксофон.

 Как се представи Михаела Филева по Ваше мнение с участието си в “Като две капки вода” , когато имаше нелеката задача да имитира Вас с песента Ви “Замълчи замълчи” преди време?

Тя е много добра певица, отлично се справи. Много беше мило от нейна страна. Аз много се трогнах от нейното внимание към мен, защото тя ми подари една огромна кошница с цветя. Чудесно беше! 

 Излезе документален филм за Вас. Можете ли да издадете мъничко за него на зрителите? 

Филмът излезе. Той се казва „Синьо“. Негов режисьор е Владимир Мастиков. За да се прожектира филмът е трябвало да се съберат някакви пари. Най-вероятно ще се пусне още един път и може би ще излезе и диск с мои изпълнения, защото изпях няколко песни с оркестъра на предпремиерата в Дома на киното.

Колко трябва да се съберат за повторно прожектиране на филма?

Трябват около 10 000 лева и е доста сложно, не само заради парите. Трябва да се уреждат авторски права и още много неща.

Всяко лято сте пяли на Златни пясъци в колоритно заведение бар „Кукери“. Можете ли да разкажете някоя интересна история от тези славни за Вас години?

То се намира на висок склон и оттам се вижда панорамата на целите Златни пясъци на открито и е наистина много красиво!

История, която мога да разкажа е, че в „Кукери“ имаше артист от Румъния, който практикуваше пантомима. Беше слаб и висок и си слагаше бял грим. Имаше много страшен вид. Участваше на много места и ходеше из комплекса пеша и когато хората го срещнаха умираха от страх. 

 Какво е чувството след толкова много години да издадете своя първи албум?

Да, след филма изпях на живо седем песни и сега ще се добавят други. Дискът ще се продава като се прожектира филма с изпълнения на живо. От „Джаз ФМ“ радио също обещаха да направят CD.

 Пеете в църквата “Свети свети Петър и Павел”. Какво е за Вас това изживяване?

Чувствам една лекота, задушевност. Приятно е да се пее в църква. Друга атмосфера, хората са други. Пее се за Бога. Това ме изпълва с радост и създава едно специално настроение. Пеем в неделя и по големи празници.

Можете ли да поберете творческия си път с 3 думи?

Любов към музиката!

IVL24